Трагнах на инат, в неизвестното, презглава.

Не исках и не чувах съвети, молби, обещания.

Пристигнах! Ето ме в големия град - сама,

неразбрана, нежелана, отхвърлена...

Колко много сълзи, скрити от хорските погледи!

Тогава Ти се появи-дадох воля на отчаянието и болката,

Вдъхна ми силата да устоя на бурите в големия град!

Вече можех да се преборя!

Злобата, завистта не ме докосваха - имах теб!

Черпех сила, опирах се на знанията и опита ти.

Да, надявах се да трае цял един живот...

Благодаря - вече мога да бъда силна!

Изправям се сама срещу бурите на големия град - не ме е страх!

Не би ме прекършил зимният вятър, пролетният дъжд -

Ти ме научи!

И утре в големия град, ако срещнеш неугледна, разрошена Мен -

ще ме познаеш - да, тъжна, но не и  слаба!

Готова съм да си тръгнеш!