Престанах в Дядо Коледа да вярвам,
когато бях на четири едва.
Написах му писмо, че се надявам
баща ми да се върне у дома.
Получих... кукла. Истинска. Принцеса
с коси от слънце, рокля на звезди.
Помислих, че объркал е адреса..
Реших - и Дядо Коледа греши.
Пораснах без подарък. В каталога
с подаръците липсваше баща.
По Коледите псувах тихо Бога,
инатено завита през глава.
Един ден се почука на вратата...
Затичах се... Отворих... Онемях...
Подаръкът... Със куфар във ръката...
По шепота в сърцето разпознах.
Сълзите ми във прошка се изляха.
- Добре дошъл! - успях да промълвя...
А Господ показалец ми размаха:
- Е, още ли не вярваш в чудеса?
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados