Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига,
световен ред. И ни горчи,
такава пролет – без авлига,
в небе с избодени очи.
Дори да плаче то не може,
затихва вятър онемял
и изгревът е невъзможен,
опръскан залезът е с кал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse