Подхлъзнах се, май доста рано,
подхлъзнах се на първият завой,
а падането ми отвори рана,
тече от нея кръв и гной.
Тя, раната, е твойто име,
а пътят беше любовта,
така успешно приземи ме,
че иска ми се днеска да умра.
А травмите, получени в душата,
и времето не би могло да излекува,
боли от истината грозна, осъзната,
че не живея, просто съществувам. ...