неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана
едва ли би могла
подир да си отива
и сякаш е пленена
птица в огледало
отчаяно обвиваш
с две ръце
безмълвното ѝ тяло
но покълва в нея
нещо нечестиво
нещо изкривено
до безбожност
в сухите ти жили
щом се слеят
две неистини
нежното им биле
щом пробие
своите пътища
подкожно
© Александър Todos los derechos reservados