Как под кожата ми влезе, не разбрах.
Като мълния внезапно ме удари.
За теб готова съм дори на грях.
Събуди чувства в мен,
отдавна някога заспали.
Земята под краката ми разтресе.
Кое реалност е сега не знам.
Като цунами надалече ме отнесе.
Но където и да бъда, ще те чакам там.
Реките пред очите ми преливат.
Вещаят, че си близо и към мен вървиш.
Дъждове поройни непрестанно ме заливат.
Искам на ухото, за любов да ми шептиш.
Но ти навярно с огъня ще дойдеш.
Не се боя, че ще ме изгориш.
Питам се единствено дали ще можеш,
с мен до края, ти да издършиш.
© Виолета Todos los derechos reservados