3 ago 2008, 10:28

Подобно 

  Poesía
458 0 7

Превърнах се в подобие
на сянка.
Подобно сянката на някакво
дърво,
с прегризан корен.
Без плът и кръв,
но с мъничко душа
- все още...
От нея малко ми остана.
Раздавах я.

Във този си живот,

но ... няма свършване.

В замяна - грешен ход...
Докато...все те търсех.
Във търсене света ти преобърнах.
А моя ли?!
Не. Не бързам.
Че моя свят и без това
отдавна го разпънаха -
на кръст.
И после ли?!
За после ми запазиха местенце -
в ... Ада.
Там , казват,
ще прекарам другия остатък...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??