Есента, съдбовно подранила,
в миг попари мисли въжделени.
Жълто се усмихна. Беше мила.
И започна да рисува в мене.
Четката й в спомените бръкна.
Мигом предизвика листопади.
Птица закъсняла бързо хвръкна
и изчезна, без да се обади.
Падаха презрели плодовете
и дори започнаха да гният.
Плачеха във мене дъждовете.
Искаха сълзите ми да скрият. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse