Подранила пролет...*

Уж зима е:

но пролетта напира,

дърветата подлъгва да напъпят,

а развигора с топъл дъх не спира

да гони ланшните листа по пътят....

И тук-таме във кътчета усойни

снегът притихнал още не отстъпва,

но нивите сънуват вече знойни

сезони на узряване и жътва.

Пустеят птичите гнезда все още,

но може би и птиците, далече

с предчувствието на инстинкта мощен

насам в ята да са поели вече...

И хората се радват, и напират

във пролетта да тръгнат без посока,

до късно във нощта не се прибират

под звездното небе, о тъй дълбоко!...

Възторжено Животът се възражда

сам тайнството „цъфтене” не забравил,

а в хората-- неистовата жажда

за страст и плод във Любовта оставил...

... Но аз сега се моля... На кого ли?...

Едва ли знам, обаче съм уверен,

че може би и Бог със мен се моли,

а Той е винаги добронамерен

и ще спаси от хали закъсняли

сега нетърпеливите дървета...

... А всички влюбени, не остаряли,

ще се натискат в тайните кюшета...

Коста Качев,

10.02.2014.

* виж и  метеорологината прогноза