Подреждаш си живота непрестанно. Изхвърляш всичко, дето не ти трябва. Тоя навик създал си го отдавна. А аз - в светкавичен момент на слава, превърнах всичките ти знаци в пепел, и папките - в суровини вторични. Коктейлите, с които си ме черпел, стопиха се във тихото "обичам". Не ме търси сега по етажерките. Най-много червилото да ми откриеш. По таваните и гарсониерките с мене сред нощ ще се криеш, да не би силуета ми непознат през прозореца в блока да зърнат... А дори да го сторят, ти в моя свят утре вечер пак ще се върнеш. |
© Мария Todos los derechos reservados