1 nov 2007, 9:09

Подслон 

  Poesía
683 0 5
Сиротно бяга моето сърце
из пустите улици на самотата.
С острие на сабя гравирам името му по сивите стени.
Нощната тъга целува със страст моето лице...

Защо той не пожела?

Чуваш изповед на болката -
няма шум, няма глас, няма час...
Възгорчиво звучи изписването на името ти...
Сабята - двулична, къпе се в кръвта от моите мечти,

за да не забравя никога
защо той ме нарани?!

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Времето лекува,ако искаш да забравиш и простиш.
    Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.

    Нощ е,най-бавната нощ
    Стрелката е висулка сякаш,
    остра,ледена,забит в сърцето нож
    и пречи малко радост да усетя.

    И плаче нещо в мен
    това душата е,завърнала се в мене
    измачкана-с прекършени крила
    строшени зверски и жестоко
    тъй както може само любовта.

    А есен е,листата капят
    и всичко ми навява тегота.
    В простора не виждам ни единствен лъч небесен
    който да дарява топлинка.

    Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
    и танца свърши и надеждата една.
    Не плачи душа-няма полет вече
    ще стоиш заключена,не пърхай със крила.

    Аз зная грешката,зная с мисълта
    и казвах ви,но кой да чуе.
    Безсилна сякаш остава мъдростта
    щом сърцето увлече се и душата търси любовта.

    Нощ е,есен е,боли
    сърцето плаче безутешно
    душата полужива,без трепет,без надежда...
    Но зная,има Господ,зная Той цери
    Любовта е Той,Баща,Спасител
    и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!
  • Поздрав и от мен!
  • Хубаво е!
  • Много ми хареса!
    с ОБИЧ.
  • Идеята за сабята,гравираща имена;>много ми допада:>>>
Propuestas
: ??:??