Сиротно бяга моето сърце из пустите улици на самотата. С острие на сабя гравирам името му по сивите стени. Нощната тъга целува със страст моето лице...
Защо той не пожела?
Чуваш изповед на болката - няма шум, няма глас, няма час... Възгорчиво звучи изписването на името ти... Сабята - двулична, къпе се в кръвта от моите мечти,
Времето лекува,ако искаш да забравиш и простиш.
Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.
Нощ е,най-бавната нощ
Стрелката е висулка сякаш,
остра,ледена,забит в сърцето нож
и пречи малко радост да усетя.
И плаче нещо в мен
това душата е,завърнала се в мене
измачкана-с прекършени крила
строшени зверски и жестоко
тъй както може само любовта.
А есен е,листата капят
и всичко ми навява тегота.
В простора не виждам ни единствен лъч небесен
който да дарява топлинка.
Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
и танца свърши и надеждата една.
Не плачи душа-няма полет вече
ще стоиш заключена,не пърхай със крила.
Аз зная грешката,зная с мисълта
и казвах ви,но кой да чуе.
Безсилна сякаш остава мъдростта
щом сърцето увлече се и душата търси любовта.
Нощ е,есен е,боли
сърцето плаче безутешно
душата полужива,без трепет,без надежда...
Но зная,има Господ,зная Той цери
Любовта е Той,Баща,Спасител
и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.
Нощ е,най-бавната нощ
Стрелката е висулка сякаш,
остра,ледена,забит в сърцето нож
и пречи малко радост да усетя.
И плаче нещо в мен
това душата е,завърнала се в мене
измачкана-с прекършени крила
строшени зверски и жестоко
тъй както може само любовта.
А есен е,листата капят
и всичко ми навява тегота.
В простора не виждам ни единствен лъч небесен
който да дарява топлинка.
Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
и танца свърши и надеждата една.
Не плачи душа-няма полет вече
ще стоиш заключена,не пърхай със крила.
Аз зная грешката,зная с мисълта
и казвах ви,но кой да чуе.
Безсилна сякаш остава мъдростта
щом сърцето увлече се и душата търси любовта.
Нощ е,есен е,боли
сърцето плаче безутешно
душата полужива,без трепет,без надежда...
Но зная,има Господ,зная Той цери
Любовта е Той,Баща,Спасител
и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!