От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най- млад,
и от това по-късно патил,
макар на всички , че бил брат…
На дядо Слав му провървяло,
и той натрупал някой лев.
На старата ни къща спрял се
и заградил той нова с кеф.
Но знаеш често тъй се случва,
когато всичко ти е в ред,
зъбата кучка се окучва,
и ти оставаш без късмет!
И тъй решил бил дядо Слави,
нов дом за всички да строи,
и разни теркове заправил,
мечтата си да сътвори.
Изпратил коли и колари,
да пазарят от Хаджалес,
нещата вкупом да докарат,
тъй както прави ме и днес.
Но щом коларите изпратил,
дошъл от нищото – инфаркт!
И Господ ангел му изпратил,
Макар, че дядо ми бил млад!
Баща ми бил невръстен още,
но взел съдбата на сирак!
Забравил грижите , разкоша…
Объркало се всички пак!
Той бил едва на единайсет,
дете което да расте,
какво в душата му е ,знай се!
Щом мъката се на тресе!
След време в Пловдив бил записан…
Но учил там година-две!
За селянин си бил орисан
и нивите си да оре…
Дошъл си нещо да запази,
от много братя и сестри
и тръгнал селска кал да гази,
от късна доба , до зори!
Той затова не се доучил.
Дошъл грабежите да спре!
Той своя дял тук си получил,
и с всички да се разбере…
Баба давала на синовете,
каквото може да даде,
имането от вековете,
раздавала тя без да се спре.
Направила на всички, къщи…
Платила и за занаят.
Те станали мъже могъщи,
на пук на малкия си брат!
!И тъй след Митата и Момча,
той тръгнал в дългите бразди,
макар да бил все още момче,
видял по сред бел ден , звезди!
И от неопитност и преумора,
той бил от треска поразен…
Но го спасили близки хора.
Това ми казаха на мен.
...Той станал селското ергенче.
И партия с добър имот.
Напивал момините менци,
тъй както прави цял народ.
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados