2 abr 2020, 8:05

Поема за човека - 1 част 

  Poesía » Civil, Odas y poemas
1160 7 11

За тебе приятелю, тъжен и беден,

в житейската стълба ти днес си последен...

 

е тази поема от мен сътворена,

на твоята личност – с любов посветена.

 

Застанал на старт си към преходно време,

животът по кой ли твой път ще поеме?...

 

От сутрин до вечер превиваш гръбнак

и пак си накрая последен бедняк.

 

На другите хора твориш добрини,

но вместо отплата те следват злини.

 

Съдбата те прави да си недоволен,

от грижи неволи и често си болен.

 

Завиждаш на този имане що има,

бедняк си, макар че работиш за трима.

 

В сърцето ти ярост, омраза и злоба,

нима не разбираш, че водят към гроба?

 

Намразил си тези с високи заплати,

държавата хулиш, роднини, познати...

 

Нима ти не си част от тази държава,

когато я хулиш – теб по-зле ти става...

 

                 (следва)

 

15 април 2008

ред.: 23 ч., 1 април 2020

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Лидия! Честита Цветница!
    Хубав слънчев ден ти желая!
  • Иван, благодаря ти, че забеляза отсъствието ми в сайта. Работният ми ден е в рамките на 10-11 часа, та не ми остава много време за лично творчество. Но пък за сметка на това, влизайки тук, се наслаждавам на твоите стихове! Да са щастливи дните ти!
  • Благодаря! Радвам се, че се завърна отново в сайта! Спокойна вечер ти желая, Лидия!
  • Така е! Шарена е житейската палитра. Хора разни! Богат е не този, който има много, а този, който не иска повече! Харесва ми поезията ти, защото в нея има много мъдрост и житейски послания! Стихотворенията са ти като вид притчи! Поздравления, Иван!
  • Благодаря ти за коментара и добавката в "любими"! От сърце ти желая много здраве и творчески успехи! Хубав ден!
  • Ще следя с интерес творбата ти, Иван!
    Иска се доста смелост за да се каже истината на глас!
    Хареса ми! Поздравления и с най- добри пожелания
    за нови творчески успехи!
  • Благодаря на Ирина, Ангелче, Цветето, Георги и Дени че се спряха на моята страница и взеха отношение с коментарите. Благодаря и на поставилите в "любими" и на всички, които само прочетоха до сега. Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Често човек влага много повече енергия да мрънка, отколкото да израства.
    Често това не води до нищо. Чувства се жертва на всичко. Чудесно оправдание за неуспех.
  • Браво, хареса ми!Поздравления!
  • Много истини си казал. Според мен трудностите ни учат на израстване. Те са ни дадени неслучайно. И вместо да негодуваме и да гледаме чуждата паница, е от полза за самите нас да се замислим къде бъркаме. Хареса ми!!!
  • Ами добре си описал вечното мрънкане. Как да се отвори сърцето, като всички усилия отиват, за да се затиска
Propuestas
: ??:??