ПОЕТ
на Ясен Ведрин
В това безхаберие пошло и във безвремие
отвсякъде дебнат безскрупулно груби слова
и гроб ми копаят страха и недоверието,
а аз безимотно си „свиркам” - какво от това!
Какво от това, че отвсякъде стрелят със думи
и няма завършена мисъл, нито морал,
а някой нарича ме още красиво - безумец,
но горд съм, че нещо на всеки човечец съм дал!
На гладния - залък от моите стихове прашни,
на жадния - глътка живителна рима без грим, ...