Поетите имат слаби сърца
всяка дума през тях преминава.
Поетът е с нежна, крехка душа
в сърце му се болката тихо стаява.
Но радост облей ли таз крехка душа
тя скача и блика във ней водопад.
Рей се свободно из целия свят.
И вика, крещи, щастливо се смей.
Тогаз настъпва внезапна разлъка
с грижа, нерадост и мъка.
Отваря се всяка нахална врата
и дава път на любовта.