27 ago 2007, 11:08  

Поете 

  Poesía
849 0 8
Когато утрото безмълвно в мараня,
се киска, носейки омара от езерото -
сбирана в нощта...
Когато слънцето с лъчите си изгаря,
а не погалва с нежност и нега,
снагата ти...
Когато спомниш си за дребните неща -
за първото "защо", за "имай вяра"...
Когато на щуреца песента,
привечер те вълнува
и те гали...
Когато бръмбарите майски, ти жужат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??