Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.
Най-смелите със страст в душата
в огъня изгарят на любовните игри,
не ги спасява дори пороят от сълзи.
При тях и мен изпрати ме съдбата.
И ето, перото стиснал вдъхновен,
със стих чертая пътя си злощастен,
летя щастлив и всичко пее в мен.
Накрая знам ще бъда изгорен,
защото в огън Музата ме чака
и моят Ден ще свърши в мрака.
© Аластор Todos los derechos reservados