Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират,
усещат, че словата ги раздират.
Но са готови да се жертват страстно –
на чувствата си искрено подвластни.
Поетите в забвение умират,
трагедии живота им сервира –
отхвърлени, обичани, желани,
охулвани, покрити с тежки рани. ...