Поетът с нежната душа

25 nov 2021, 16:08

Poesía » De amor, Filosófica

1132 0 2

Душата ми е бяла като птица, ранена,

която се снишава и към изгрева полита.

Излита и се връща пак при мен наранена,

слънцето и раните лекува и тя пак излита.

Душата ми е като хляба, бяла пита,

която аз на мойте българи раздавам.

Защо раздавам я може някой да попита,

защото е от Бога ми дар и него благославям.

Душата ми е като стара бяла книга,

на която по листите и стихове пиша.

И страниците и на хората раздавам.

нещо от мен, от сърцето им подарявам.

Душата ми е като на Христа бялата икона,

пред която се моля, рано и късно вечерта.

Благодаря на Бога и на девата Мадона,

че дали са ми дарба да радвам хората!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.