Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. –
Единствен в натежалото предчувствие.
Предаден на съда на ветрове –
студени и лишени от съчувствие.
Поетът – жива пепел в огън прокълнàт.
Очите му са факли от несбъднат пламък.
По-гонен и от скитник непознат,
живее той в словесния си замък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse