Тъгата ми и болката, дори и страстното ми
желание, дори и нежеланието ти
избледняха пред това -
да те чуя как ми изговаряш името:
Нели, Нели...
Страстта ти да ми се радваш, ме омагьосва.
Да ме допускаш в своя хубав, тъжен свят.
Да ми разказваш и да слушам -
разбирам какво са имали предвид
в онази песен!
Ти си моята смърт, любими!
Така болезнено близко - и далечен,
нежен, властен, всезнаещ
не казваш "Обичам те" - но
полъхът на тези думи ми навяваш.
Дали ще чуя някога как се чувстваш ти,
когато си със мен - и дали това
не ще ни промени един към друг така,
че поривът да те обичам
- да умре употребен...
Любовта за мен сега е изгрев -
всеки ден да имам спомени за вчера,
да имам днес - и аз във всеки миг да се раждам
и умирам - да имам себе си,
с мечти, страховете и съдбата си.
Любовта е повече от трепет -
тя е тайнство - не е за показ и не може
да бъде описана и казвана...
зная, че ме мислиш - аз съм
тънката лъжичка от порцелан
и разказите ти за Пирин,
въпросите ти за скорпионите, останали самотни
на Скакля - без мен и тембърът на гласа ти
е любов, а аз погалих ръба на чашата ти с чай
- а другото, другото е вятър...
© Нели Todos los derechos reservados
Поздрави и не теб, Вили!