От вярата Ти пия. И се мъча.
А стъпките уж следвам. Всеки ден.
Опитвам да прощавам. Още уча.
Не спирам, щом усетя, че си с мен.
Но трудно е. На Теб ли да го казвам?
Измъчен за човешкия ни род...
Нима са прави: „Няма ненаказан
за сторено добро във тоз живот”?!
Понякога унивам. И не дишам.
От болката душата ми гори.
И стихове опитвам се да пиша.
Така почиствам мойте руини... ...