В скритите прегръдки на среднощно такси
прекосявам булевардите заспали.
И само вятърът - този велик композитор -
оглася опустелите квартали.
Внезапно със остър, обратен завой
спряхме. Къде? Не разбрах.
Но там, под лъчите студени на лампите
за първи път те видях.
Очите ти се впиха в мойте безпощадно,
през кичури разпиляна коса.
Погледа ти бе коварен и безочлив,
в тон с греховната ти красота. ...