13 nov 2011, 20:20

Погрешна 

  Poesía » De amor
985 0 21

 

Любов погрешна, как да те наричам?

Роди се в най-красивите мечти...

Открадната се учиш да обичаш

и път намираш, даже да боли.

Живееш в полумрака на луната

отрекла красотата на мига.

Как в шепите стаяваш тишината,

щом вляво се бунтува любовта...

Прокрадваш се през изгреви и залези.

Притихваш плахо в двете ни очи.

Ревниво всеки краден спомен пазиш.

А после плачеш... И  навън вали.

Но гордостта ти странна пак те вдига.

От пепел лумваш... Огън сред студа.

А всъщност само глътка нежност стига

за да израснеш с тяло на лоза.

И пак да мериш  горе висините

забравила и болка, и тъга..

А после да възкръснеш във очите

на влюбен мъж и чакаща жена.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??