Потънах в дълбокото на твоето его,
изчезнах, удавих се там.
Ти отново остана верен на него,
затова и винаги оставаш сам.
Разпилях се като прах,
небрежно от вятъра отнесен.
Аз истинска до болка бях,
ала ти не ме понесе.
Сега се връщам при мечтите,
където винаги за тебе бях.
За миг родих ти се в очите,
ала да се сбъдна, така и не успях.