Любовта ми е тиха и тайна.
В сърцето слънце посява.
Приказка до безкрайност,
Вселена за двама.
Аз не зная защо те обичам?
Поискан от сърцето си ти!
Само с тебе съм малко момиче,
Същевременно дръзка жена.
Аз не зная защо те поисках?
Плод забранен си ми ти!
Но в очите ти – крие се смисъла.
На всички мои безумни мечти.
Аз не зная има ли смисъл?
Може би пътят е дълъг и стръмен.
Само знам, че с тебе съм истинска.
И съм до лудост влюбена!
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Todos los derechos reservados