Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
10 dic 2011, 22:10

Пожарите посяват бури 

  Poesía » Otra
740 0 9

Разсее ли се облакът ми прашен

и сивото небе се извали,

тогава, от стърнищата запален,

пак огънят във мен ще закади.

Завил във пламъци  надежди гладни

със късчета от залеза красив,

стъкмява  дни, от горест жадни,  

да стопли моя миг щастлив.

Дано тогава  изясни се небето,

че, казват, бурите ги сее огъня.

Запали ли се лавата в сърцето,

дано не изгори, ще моля...



   


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Джейни!
    Дано, ама надали
  • Дано!
  • Перфектен!
  • В сърцето- пламък,във очите- облак
    небе от страст покрило е душата.
    А който иска да прегърне вятър
    не се бои от бурята на чувствата...
  • Благодаря ви!
    Дори, да посее бури огънят в сърцето не трябва, да стихва!
    И да, той пречиства!
  • Казват, че огънят пречиствал...
  • "Разсее ли се облакът ми прашен

    и сивото небе се извали,

    тогава, от стърнищата запален,

    пак огънят във мен ще закади."
    Хареса ми !Поздрав!

  • Отново много ми хареса! Светъл поздрав, Евгения!
  • За повече щастливи мигове, Жени!!! Прегръдка!
Propuestas
: ??:??