През пустинята сама преминах.Оазис търсех нейде, да почина.Желаех те, но нямах вече сили.Единствено ръка към теб протягах.Лицето си заравях в ситен пясък,А устните, изронени до кървавост,
До края си шептяха твойто име!А ти си тръгваше, тъй горд и недостъпен...
Слънцето просмукваше телата.И всяка фибра до последно в мен умираше.
Обичах те! Обричах се на вярност!Ти всичките ми клетви изпотъпка.И не веднъж разкъсваше до смъртностДушата ми, а после я лепеше!Е, свърши се! Сега ще съм спокойна!Шамара на живота ме дамгоса...