Ще се изгубя ли в пустинята от самота,
където няма пътеводни думи?
Забрава покрива всяка следа,
стихне ли огъня горял помежду ни.
С минало не се живее, а за утре съм сляп,
и като слепия търся ръка за опора.
Вървя в живота пешком, път непознат...
дано до краят, с мен са любимите хора.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados