29 abr 2020, 12:22

Слънце 

  Poesía » De amor
1169 0 0
Звезди сияят в мрака,
с лъчи милват майката земя.
Душата ми теб чака,
че е ранена, тъжна и сама.
Луната в нощта съзирам,
усмихва се тя в тъмнината,
като я гледам разбирам
колко ми липсва светлината.
За слънце бленувам аз,
за чиста, извисена любов.
Ела в тоя нощен мраз
и ще получиш моя благослов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??