29 abr 2020, 12:22

Слънце 

  Poesía » De amor
1098 0 0

Звезди сияят в мрака,

с лъчи милват майката земя.

Душата ми теб чака,

че е ранена, тъжна и сама.

 

Луната в нощта съзирам,

усмихва се тя в тъмнината,

като я гледам разбирам

колко ми липсва светлината.

 

За слънце бленувам аз,

за чиста, извисена любов.

Ела в тоя нощен мраз

и ще получиш моя благослов!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??