Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ,
а слънцето – огнище заран,
и с въздуха – кристално свеж,
на къшей хляб и сол да карам,
и сутрин да броя до сто,
преди да пръсна тишината
сред избуялато просо –
сънувало безкрайно лято, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse