Стои пред мене трудна задача.
Решение за нея не откривам сам.
Покана искам да й отправя,
а как да я видя – не знам.
Желая аз да поканя
мил за мене човек
на среща обикновена,
за двама.
Като в 21 век.
Ще седне тя срещу мене
с чаровна усмивка в очи.
А аз изцяло ще бъда
под властта на тези лъчи.
После ще седна да пиша
въпреки, че отдавна разбрах –
не мога Слънцето да опиша,
независимо какво изживях.
Много бих дал на света,
ако приеме мойта покана
за приятелска среща на двама –
между мъж и една мечта.
Дали ще се случи това
или сърцето просто ме мами?
Боли ме, че не я виждам –
на усмивката истинска фея.
Но нямам изход и смело реших –
как поканата да отправя
съвет за това ще поискам
от самата нея!© Вили Тодоров Todos los derechos reservados