Поколение
(Морук)
Пепел от рози... Гол кръст.
Изрусен кичур коса.
Дънки - паднала талия - West.
(Поправяйте, ако греша.)
И обувки в стил Малкия Мук;
Недооправени нокти. Грим.
"К'во разбираш от мода, морук!?
Наш си е пътя!!! Вървим!"
*
Пред компютъра - глухоням
И в кафетата до припадък.
Няма тръпка, ценности, свян!
Намирисва ми на упадък.
Е-ех, Уста ли е? Що ли?
(В маратонки вонящи крака.)
К'во е туй: "Добър ден!", к'во е - "Моля?" -
телефон до червено загря.
На училище - да не заспим.
(Ако ходим изобщо).
Претенциозни, огледало виним.
Родители? - живи са мощи.
*
Ден след ден, неусетно.
Чак се плаша!
На децата ми - детство нелесно...
Не, не плача,
само всичкото мое небе,
градено с години,
се обърна наопаки... Бре!
Кой е прав? Отче, кажи ми.
23 Февруари 2005, Бургас
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados