Не ме прегръщай с поглед,
а с ръце, от лятото откраднали
жарта гореща и волно ти срещни ме
в своето сърце, тъй както светъл ден
нощта без страх посреща.
Да свети тихо в първия ни жаден грях,
от облака зелен ми счупи живо клонче
и както неведнъж в мечтите си копнях,
наместо сватбен пръстен, бяла обич
закичи в небето над нас олтарено
да блести. Не ме измисляй сладка
и красива, вечно твоя, съвършена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse