22 nov 2009, 14:12

Покълнали надежди 

  Poesía » Filosófica
608 0 18

На живота щом капризите
захвърлиш - дрипави одежди,
на дните в нивата посей си мислите
от семена - покълнали надежди.
 Тогава, сгушени под снежни преспи, 
напоени с пролетно желание,
да дочакат слънцето да блесне,
жадни да изпият слънчево послание.
От есенното златно плодородие
стръкчета си събери магия бяла...
Ала знаеш ли тя крехка колко е -
дълго ли ще я опазиш цяла?

 


© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??