Летях... ето, облаче синичко -
покрай него преминах!
Изгледаше миличко,
но аз го подминах.
Продължих напред, о, да,
летях край тези небеса!
И пред мен слънцето блестеше,
и сърцето туптеше ли, туптеше.
Усмивката сама се показа,
очи затворих и в мечти летях,
когато тялото ми в облак се вряза
и после толкова се смях.
Беше много забавно, дълго летях,
отдолу вълните на океана синееха.
Много сълзи от щастие и смях излях
и около безброй птички аз пях.
Но така свърши... трябваше да кацна:
предпочитам го отколкото да падна,
ала сега с нетърпение аз чакам деня,
отново в небето влюбено да полетя!
© Няма значение Todos los derechos reservados