15 ene 2013, 13:53

Полет 

  Poesía
370 0 1


 

 

 

Летя, разперила ръце широко,

чаровно въздухът ме гали.

Далече съм от всичко, нависоко,

а Слънцето лъчи от мене пали.

 

Искри просветват, аз съм нажежена.

Звезди разпръскват своя блясък.

Луната гледа – сякаш изумена,

към утрото поема път нататък.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??