15 ene 2013, 13:53

Полет 

  Poesía
412 0 1
Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена.
Звезди разпръскват своя блясък.
Луната гледа – сякаш изумена,
към утрото поема път нататък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??