Полет

23 feb 2011, 9:06

Poesía » Otra

648 0 2

Има ли граница, която край на пътя да слага?

Изгубил смисъла, просякът на какво да залага?

Едно дъждовно реге без край,

една душа, загубила надеждата за своя Рай.

Бурените не са това, което спира,

макар птицата да е сама, когато умира.

Не бие ли силно сърцето,

крилете не ще стигнат небето.

А то, притъмняло от стихия зла,

сякаш тъгува за онази последна сълза,

за очите детски, които тлеят,

ръцете, които за прегръдка милеят.

Не го боли онзи, който забравя да дава!

Извисен над своята агония славеят пак запява,

с трън забит в сърцето безпощадно,

жадното за живот телце става хладно!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kathi3 (Кати Петкова)

2011-11-29T00:17:45+02:00

За мен всичко е свързано и във всяка една изписана дума има смисъл!Стига да си разчупи мисленето, човек може и да ме разбере!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-02-23T18:28:01+02:00

доста несвързано. даже бие на безсмислено.
Просякът не на какво, а 'със' какво, мен ако питаш.

П.П. Не го боли онзи, който забравя да дава! -> Така е.