Поли (Криле)

Понякога стигаш до пън.
Той те спъва и падаш, мила.
Понякога си самотна навън,
Но някакси се изправяш.

Когато тъжи твоето сърце,
Когато нямаш криле,
Сякаш в теб тъжен мрак се прокрадва.
Когато там навън вали
И цялата си в сълзи,
Трябва все нещо да те зарадва.

Няма да страдаш, да тъжиш.
Няма да има мъка в твоето сърце.
Няма да падаш, а ще летиш,
Душата ти разперва силни криле.
Няма да те е страх, щом си с тях.
Сама, знам, ще намериш пътя.
Няма сълзи, а ще има само смях.
Продължавай да се бориш, скъпа.

Понякога някой е слаб,
Той не разбира светът ти, мила.
Понякога някой от страх
Не може да те обича.

Когато няма в теб искра,
Когато чувстваш се сама,
Сякаш в теб тъмнината се ражда.
Когато сърцето ти не спи,
Когато не можеш да летиш,
Нека надеждата те обгражда.

Понякога хората не знаят.
Понякога те просто си мълчат.
Понякога страхът побеждава,
Но трябва да намериш път.

Той ще е от теб скрит в мрака,
Но правилната посока ще избереш,
Дори и да те заболи душата,
Ти ще се бориш и няма да спреш.
Той ще е скрит в теб самата,
Но лесно се изминава, щом имаш сърце,
Дори и не виждаш светлината,
Душата ти все пак има криле.