27 jul 2005, 22:07

Полуфентъзи за Уилоу 

  Poesía
786 0 5
В покрайнините на поредна империя,
малък човек от малък пести,
плащайки чужда мизерия,
имайки чужди мечти.
Живеейки на тъмно
в светлеещото утро,
той все хитрее умно,
той все умува хитро.
Ще минат рицари и трубадури
покрай мечтата му стандартна.
Ще търсят врагове за своите кусури,
или пък жената си невярна…
А той усмихнато-щастливо
ще гледа техните турнири,
внимателно и предпазливо
със всеки ден по малко ще умира…
Но по река която пада ничком
под корените на върбата,
пътува люлката в която всичко
е сложила съдбата
Тя в малкия човек ще върне
едно заспало чудо,
когото крехкото телце прегърне,
когато се събуди…
….
Тогава пак един баща ще пропътува
прашясали кръстовища във здрача…
През всичко от което се страхува
най-безогледно ще прекрачи…
И победил Смъртта
смутено ще откаже празничната феерия
Ще слага пак зрънцата във пръстта...
до следваща Империя
До следваща Империя
приятелю!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както казваше един приятел- стиховете може да се напишат и за пет минути...но преди това сме ги носили дълго в себе си...Години след като гледах тази прекрасна приказка, се появи този стих
  • Хубавоо!
  • Човек , ти си направо велик . Имаш ли издадена стихосбирка...и ако нямаш - незнам какво чакаш.
    Някой голями номенклатурни автори от комунизма /вафли да ядат пред теб/. Дерзай. Пиша ти 6
  • Браво, дайк!
  • Поздравления Дайк!Докосваш,както винаги!!
Propuestas
: ??:??