Пиано бар и някак укротен пулсира джаза.
През щорите едва наднича късната луна.
На масата стоят две чаши недопити
и аромат на момина сълза.
Свещта полюшва силуетите им в мрака.
И дума не проронват. Шептят си със очи.
А вероятно имат още много да си кажат
за нощите и тъжните самотни дни.
Зората ще прогони вълшебството на мрака.
По-ясно ще се очертаят уморените лица.
Дали със утрото ще се промъкне прозата
или ще продължат ръка в ръка. ...