Полунощ в гората...
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече
и там нощувах в не́я вечер...
И първо огън си напалих,
дървата щедро не пожалих,
а в него – в пламъците алени –
горяха спомени запалени...
Бе време и да осъзная,
че всичко огън е накрая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse