Поляризиране

„Поляризиране“ - понятие е важно
За човека с път. Път-пътеки има който.
Всички пътища добри са, но пътят
наш и мой е важен.
Християнин си – езичеството
Не приемаш – подкови, знаци, амулети.
Езичникът, ведист, славянин друго
Е приел. Пътища различни, да.
Хората приемаш ти и живееш с тях.

Но! Знай пътят свой, и не приемай
Мътната вода, пътят свой ти знай!
Двама души са подобни да речем,

Единият от тях приемаш трудно –

в другия се усъмнѝ.
Поляризиране това е – на радостта
Основа. Не играй си със понятия мъгливи.

Казваш: всичко е едно – не – не всичко е
Едно и също, и не е подобно много.

Прави ти разликата тази, за да не
Възвеличиш ненужното във твоя път.
Там ще изтече енергията твоя. Радостта.
Мисли конкретно, за да съхраниш
Свойта радост, светлина и топлина.

На мисълта мъглата ражда

Отчаяние, униние, неуютност

.
А се ражда таз мъгла от слабостта –
От желанието да не признаеш, че
Твоят път е друг, и твоята пътека.
Знай пътя свой и го прокарвай
Всеки ден. На разходки ти ходи.
Пей-прославяй боговете. Бог Велес.

Физическите действия обичай,
Упражнения и бездействие дори.
Стига само ти да мислиш, да
Нещата свързваш, да ги виждаш.
Реалните подобия, различия реални.

Благословение ти си за света.
Чакат "твоите" души твоята подкрепа.
Със съществата други , що не свързан си

Във своя път раграничавай се.

Това са неутралните души.

С трети пък - воювай скромно.

Път друг няма – това са
Категориите три на поляризирането
Твое.

Лесничеят, т.е. аз с Велес вървя,
С природата прекрасна – ние
Тримата "субекти" заедно се движим.
Хора има с нас, и търсим,
Виждаме ги и намираме.
Обединяваме се с тях. Гледаме
За неутралните, за "враговете"

Нефатални.

Енергията във живота всичко
Тя е. Затова „клоните“ ненужни
По пътя наш, бурените чистим.
Чист да бъде трябва пътят наш.
Строгост крайна тук не нужна е,

педантичност ил жестокост, не.

Всичко временно е и условно.

И все пак - поляризирането храни
Радостта, храни и поддържа на
Живота вкусовете – солени, сладки,
Горчиви, люти, кисели, стъпчиви.

Това е земния живот, всеки радост
Иска-търси, и затова да знае трябва
Земният си път, и небесния дори.

Чака нашият баща Небесен
От нас специално откровение,
Рисунка нова на „асфалта“ жизнен.

На Род, Сварог, Велес и Лесничея
Скромен – Слава нека да речем.

Ура

Лесничея