Колко хубаво е само,
Пирин да запей!
Сред Санданска Бистрица,
едно градче живей.
И Сандански се нарича,
този земен рай,
колко радост ти ми носиш,
и любов безкрай.
Тук роден е и живял,
тракиецът Спартак,
храбър войн от старо време,
бил е той юнак.
Колко паркове ли има,
в нашата земя,
но от твойте по-красиви,
няма на света.
Даже и сърце да пукне,
в мен да изгори,
слънцето за теб ще грее,
в моите очи.
И сърцето ми ще бъде,
вечно с теб до край.
Ех, Сандански, моя радост,
моят земен рай.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados