Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат
помежду гарите „Вина „ и „Оправдание”
Дефектите на всяка земна лудост
с кошмари изковават наказание…
В невинните очи на всеки прицел
въпроси рикошират към сърцето.
И в тишината след фатален изстрел
на плач прилича лаят на кутретата.
Ловецът – господар и той е жертва
на кривините в собствената кула.
Докато дивото в ума му пътешества
е изкупление да се завръща с нула.
.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados