Помен
Догаря тънката свещица,
припуква с блясък и дими,
отлита нейната душица
с нас мъката да сподели.
Потъва пламъкът в земята,
остават топлите сълзи
да стинат бавно до тревата,
която пак ще се роди.
Пръстта тъмнее като рани,
които скоро с бял памук
снегът ще върже рано-рано - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse