Помен

27 feb 2011, 0:12

Poesía » Otra

543 1 0

Помен

Догаря тънката свещица,

припуква с блясък и дими,

отлита нейната душица

с нас мъката да сподели.

Потъва пламъкът в земята,

остават топлите сълзи

да стинат бавно до тревата,

която пак ще се роди.

Пръстта тъмнее като рани,

които скоро с бял памук

снегът ще върже рано-рано -

по-малко, уж, да ни болят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.