Помирение

28 may 2010, 16:30

Poesía » De amor

616 0 2

С теб отново стоим на брега,
а в очите ни тихо вали.
Всеки свил се е, тръпне едва,
от болката просто мълчи.

Тъй стоим и не можем да кажем,
но за туй май не трябват слова,
че в поглед, от сълзите влажен,
сме събрали за миг ний света!

Във зениците сякаш витае,
много обич, наниз от дни
и надежда, че другият знае
как понася се, как се мълчи!

А морето с вълните солени
се надига и силно реве,
сякаш иска ни то помирени,
да протегнем отново ръце!

Че такава любов споделена
не се среща, за нея се пей!
Заслужава си да е спасена
и с прилива пак да живей!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

darkness (Кети Станкова)

2010-07-09T00:07:15+03:00

Браво, супер отново същия коментар харесват ми творбите ти имат звучене, имат стил, ритъм... Поздравления
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-05-28T17:14:24+03:00

Като песен се лее!
Браво!