лидка (Лидия Кърклисийска)
100 414
14 jul 2022, 13:49

Помисли си 

  Poesía
500 1 3

 

 

                              Често пъти,когато дойде зло обвиняваме Бога,

                               а когато дойде добро величаем себе си.

 

           

             - О, Господи, защо?

             Коленичил до гробче едно

             бащата е оборил главата.

             - Това е тежък въпрос

             и отговорът не е прост! -

             дойде от небето глас.

             - Но искам да те питам Аз:

             Благодари ли, когато ти го подарих?

             А когато от катастрофа го спасих ?

             Благодари ли за хляба, за водата,

             за всичко хубаво до днешна дата ?

             Веднъж поне не го направи,

             не ме помоли дори за здраве.

             Залисан с работа, приятели, забави,

             самичко колко пъти го забрави ?

             Дори не разбра

             как то се разболя !

             Всъщност Аз го спасих -

             за малко от един неразумен баща го скрих.

             Сега недей да жалиш за детето,

             че беше то от теб отнето.

             Във рая пак ще ти го дам,

             но не зная дали ти ще бъдеш там,

             защото това само от теб зависи.

            Затова добре помисли си !

 

 

 

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Откровен и тъжен стих! Често се случва човек да осъзнава късно дарът, дарен му от Бога! Поздрави!
  • Понякога трябва да си казваме и жестоките истини,защото по розите има бодли и това е,понеже ние сме пожелали да сме образ и подобие на противника на Бога.Харесват ни грешките и лошотиите.Те обаче нямат нищо общо с Бога.
  • Естествено, че Бог за всичко лошо е виновен. Нали ни направил по негов образ и подобие, а сме изтъкани от бъгове и грешки, значи той е бъгав! Наследствено обременени сме.
Propuestas
: ??:??