Помни ме

17 may 2015, 23:26

Poesía » De amor

631 0 4

Затръшна вратата жестоко.
Остави отвън любовта
във тъмното тя да се моли
и шепне. "До тук съм! Сама."
Въпроси, въпроси... горчиви.
Нахлуват. Обсебват. Крещят.
"Защо? Та нали бях щастлива.
Не пречех. От радост летях."
Бях твоето островче живо.
Оазис обетен. Не грях.
Повтаряше. "С тебе съм мило!"
Помниш ли? Вярвах ти аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Помни ме

Искате да прочетете повече?

Propuestas