Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете,
аз жаден за идеал бях,
даде ми сила и криле
и аз в небето полетях!
Нещо трепна ми в сърцето,
че от теб сияеше светлина,
нещо трогна мен - поета -
и това си просто ти, жена!
Пролет чудна бе тогава,
бяха цъфнали вън цветя,
любовта злото побеждава,
дори когато само е мечта...
© Георги Todos los derechos reservados